Швейцарската антикризисна метода
За кой ли път сме затънали в рецесия, задава се още по-сериозна рецесия, застоялост, рецесия… наречете я както щете. В Европа отново се води същинска война, няма хиляда километра от нас. В разгара си е друга война, икономическа, в нея сме воюваща страна. Всеки от нас си задава безконечния въпрос: ами в този момент? Не секва врявата от стратегии, прогнози, претенции, митинги, хрумвания коя от друга по-абсурдни и небъдни. Гласят смяна на държавния бюджет; своите бюджети компании и семейства са принудени да прекрояват всеки ден. Затова ми наподобява значимо да хвърлим взор към опита на
абсолютния първенец по рецесии,
Швейцария. Това е страната, за която от епохи войната и всевъзможни рецесии са поминък и занаят. Дори незадълбочен взор към графиката на брутния артикул за последните два века на глава от популацията демонстрира, че конфедерацията е забогатявала таман в годините на международните войни и рецесии. Обяснението не е единствено фамозният швейцарски неутралитет, той е един от опорните стълбове на националната тактика, само че надалеч не единствена нейна опора. Да не забравяме, че Алпите са татковина на фамозните солдати (нем. Söldner, от лат. sal datum, “дадена сол ”), професионални бойци, воювали от най-ранното Средновековие, за които заплати (солта е една от твърдите разменни стойности по това време, със сол императорите плащали и на своите легиони, по-късно в злато). За швейцарските наемници войната е занаят. Моите предци пасли овце из родните Родопи и Беломорието, родопските мещри и трънските дюлгери ходили на гурбет да зидат, а швейцарците са продавали кръв за сол.
Войната е в кръвта им и я схващат
като никой различен, без страсти и завист. И по тази причина швейцарската антикризисна тактика не е писана – на хартия и там бълват същите празни приказки, с които служители заливат Европа и света. Всички знаем проповедите от „ основното течение “. А швейцарската теория е в генома и в душата, не е държавна стратегия, а персонално дело, част от паметта и духа на нацията (швейцарецът разчита на себе си, а не на страната – той на нея заплаща и гледа да му е по-евтино). Затова е мъчно да се изясни, само че може да се следи и опише, пък който успее, да се поучи.
Сблъсках се с швейцарския икономически мироглед през 80-те години, когато там на два пъти отхвърлиха петдневната работна седмица с референдум и упорстваха да си работят шест дни от седем. В една телевизионна анкета питаха инцидентни минувачи за какво. Един отговори: „ Denn nur durch Arbeit kommen wir zum Geld! “ –
„ Само с работа изкарваме пари! “
Това е златното икономическо предписание на швейцарците. Лаконична квинтесенция на трудовата доктрина за цената (LVT на Адам Смит и Дейвид Рикардо, AWL на Карл Маркс). Нататък е търговия и преразпределение, да накараш различен да работи за теб. Всички дружно имаме това, което изработим, няма различен източник на стойност отвън труда. Отвъд труда за швейцареца има и други полезности, които му разрешават да мине незасегнат през войни и рецесии, да печели, когато други пропадат и банкрутират. Няма свещенодействие и магия, а извънредно земни неща, доста елементарни. Мой сътрудник и другар от Базел отбрани дисертация, след 2-3 години оглави корпоративното банкиране и се сгоди за дъщерята на притежателя на банката. Преди женитбата решил да купи къща и изискал заем от банката. Но кредитният комитет отказал заема и помолил основния касиер да му изясни
по какъв начин се живее с пари назаем
В банките основният касиер е митична фигура, това е почетна обичайната служба за почитан престиж, страж на полезностите освен в трезора, само че и в правилата на банката. Та основният касиер споделил на сътрудника, че с цел да вземе заем за къща, би трябвало да стори две неща: да усили желаната сума с нужните пари да купи наред с къщата, колкото крави събира оборът към нея. И да занесе молбата в прилежащата банка. Понеже сътрудника недоумявал кому е нужно да търси друга банка, за какво да купува крави, щом заплатата му на банков шеф е сигурна гаранция, пет пъти междинната за страната, без да се броят наградите.
Това се споделя интегритет,
обяснил му основният касиер, не е редно банка да кредитира личните си шефове. Пък мъж, който има пари, а няма крави, е нерешителен. Собственик на крави би трябвало бързо, като свърши работа в банката, да се прибере право у дома, да ги нахрани, да ги издои и да изрине обора. Такъв мъж не се запива по кръчмите, по непознатите дами не върви, не осъмва в питейни заведения, не залага на комар. Той се научава да гледа живи същества, да носи отговорност за тях, по този начин схваща какъв брой мъчно се основава същинският артикул, действителната стойност. Та би трябвало да купиш крави, с цел да е спокойна банката, като ти даде милион и от горната страна заем, да купиш лична къща и двор под синьото небе и белите върхове на Алпите. А пристигна ли мъчно време, швейцарецът просто работи повече. Гледа повече крави, мисли от какво още може да изкара пари, пести, майстори каквото умее, примерно плете пуловери. Или отива на гурбет в странство, цани се за солдат или за слуга; по тази причина думата за пазач на съветски е „ швейцар “, на немски език e Schweizer. За швейцареца няма срамна работа, той работи почтено и крепко, само че ще изкара пари и ще оцелее. Всъщност
Швейцария е доста бедна страна,
епохи наред е била най-бедната и жалката в Европа. Нищо не се ражда в алпийските камънаци и с цел да оцелеят, хората са се научили да живеят във враждебната среда на конкуренция: да измислят нови артикули, да работят като професионални наемници, само че пък по тази причина ценят труда си. И не чакат наготово. Едва международните войни през ХХ век основават удобни условия за триумфа на швейцарския модел. Знам, че за нас, родените в богатата, плодородна и плодородна България, е същински мъчно както да си дадем вярна сметка какво имаме и по какъв начин пилеем, по този начин и да забележим света с очите на хора, принудени да се борят, и непрекъснато да се съревноваваме за живота си. Но си коства. България може да бъде „ Швейцария на Балканите “. Може. Хилядолетия сме били надалеч по-богати от швейцарците. Нормалното (caeteris paribus) е да сме доста по-богати, в случай че не сме доста по-глупави или мързеливи.
абсолютния първенец по рецесии,
Швейцария. Това е страната, за която от епохи войната и всевъзможни рецесии са поминък и занаят. Дори незадълбочен взор към графиката на брутния артикул за последните два века на глава от популацията демонстрира, че конфедерацията е забогатявала таман в годините на международните войни и рецесии. Обяснението не е единствено фамозният швейцарски неутралитет, той е един от опорните стълбове на националната тактика, само че надалеч не единствена нейна опора. Да не забравяме, че Алпите са татковина на фамозните солдати (нем. Söldner, от лат. sal datum, “дадена сол ”), професионални бойци, воювали от най-ранното Средновековие, за които заплати (солта е една от твърдите разменни стойности по това време, със сол императорите плащали и на своите легиони, по-късно в злато). За швейцарските наемници войната е занаят. Моите предци пасли овце из родните Родопи и Беломорието, родопските мещри и трънските дюлгери ходили на гурбет да зидат, а швейцарците са продавали кръв за сол.
Войната е в кръвта им и я схващат
като никой различен, без страсти и завист. И по тази причина швейцарската антикризисна тактика не е писана – на хартия и там бълват същите празни приказки, с които служители заливат Европа и света. Всички знаем проповедите от „ основното течение “. А швейцарската теория е в генома и в душата, не е държавна стратегия, а персонално дело, част от паметта и духа на нацията (швейцарецът разчита на себе си, а не на страната – той на нея заплаща и гледа да му е по-евтино). Затова е мъчно да се изясни, само че може да се следи и опише, пък който успее, да се поучи.
Сблъсках се с швейцарския икономически мироглед през 80-те години, когато там на два пъти отхвърлиха петдневната работна седмица с референдум и упорстваха да си работят шест дни от седем. В една телевизионна анкета питаха инцидентни минувачи за какво. Един отговори: „ Denn nur durch Arbeit kommen wir zum Geld! “ –
„ Само с работа изкарваме пари! “
Това е златното икономическо предписание на швейцарците. Лаконична квинтесенция на трудовата доктрина за цената (LVT на Адам Смит и Дейвид Рикардо, AWL на Карл Маркс). Нататък е търговия и преразпределение, да накараш различен да работи за теб. Всички дружно имаме това, което изработим, няма различен източник на стойност отвън труда. Отвъд труда за швейцареца има и други полезности, които му разрешават да мине незасегнат през войни и рецесии, да печели, когато други пропадат и банкрутират. Няма свещенодействие и магия, а извънредно земни неща, доста елементарни. Мой сътрудник и другар от Базел отбрани дисертация, след 2-3 години оглави корпоративното банкиране и се сгоди за дъщерята на притежателя на банката. Преди женитбата решил да купи къща и изискал заем от банката. Но кредитният комитет отказал заема и помолил основния касиер да му изясни
по какъв начин се живее с пари назаем
В банките основният касиер е митична фигура, това е почетна обичайната служба за почитан престиж, страж на полезностите освен в трезора, само че и в правилата на банката. Та основният касиер споделил на сътрудника, че с цел да вземе заем за къща, би трябвало да стори две неща: да усили желаната сума с нужните пари да купи наред с къщата, колкото крави събира оборът към нея. И да занесе молбата в прилежащата банка. Понеже сътрудника недоумявал кому е нужно да търси друга банка, за какво да купува крави, щом заплатата му на банков шеф е сигурна гаранция, пет пъти междинната за страната, без да се броят наградите.
Това се споделя интегритет,
обяснил му основният касиер, не е редно банка да кредитира личните си шефове. Пък мъж, който има пари, а няма крави, е нерешителен. Собственик на крави би трябвало бързо, като свърши работа в банката, да се прибере право у дома, да ги нахрани, да ги издои и да изрине обора. Такъв мъж не се запива по кръчмите, по непознатите дами не върви, не осъмва в питейни заведения, не залага на комар. Той се научава да гледа живи същества, да носи отговорност за тях, по този начин схваща какъв брой мъчно се основава същинският артикул, действителната стойност. Та би трябвало да купиш крави, с цел да е спокойна банката, като ти даде милион и от горната страна заем, да купиш лична къща и двор под синьото небе и белите върхове на Алпите. А пристигна ли мъчно време, швейцарецът просто работи повече. Гледа повече крави, мисли от какво още може да изкара пари, пести, майстори каквото умее, примерно плете пуловери. Или отива на гурбет в странство, цани се за солдат или за слуга; по тази причина думата за пазач на съветски е „ швейцар “, на немски език e Schweizer. За швейцареца няма срамна работа, той работи почтено и крепко, само че ще изкара пари и ще оцелее. Всъщност
Швейцария е доста бедна страна,
епохи наред е била най-бедната и жалката в Европа. Нищо не се ражда в алпийските камънаци и с цел да оцелеят, хората са се научили да живеят във враждебната среда на конкуренция: да измислят нови артикули, да работят като професионални наемници, само че пък по тази причина ценят труда си. И не чакат наготово. Едва международните войни през ХХ век основават удобни условия за триумфа на швейцарския модел. Знам, че за нас, родените в богатата, плодородна и плодородна България, е същински мъчно както да си дадем вярна сметка какво имаме и по какъв начин пилеем, по този начин и да забележим света с очите на хора, принудени да се борят, и непрекъснато да се съревноваваме за живота си. Но си коства. България може да бъде „ Швейцария на Балканите “. Може. Хилядолетия сме били надалеч по-богати от швейцарците. Нормалното (caeteris paribus) е да сме доста по-богати, в случай че не сме доста по-глупави или мързеливи.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ